Когато си на двадесет години, ти се  иска да излизаш

Когато си на двадесет години, ти се  желае да излизаш с другари колкото е допустимо повече, да се забавляваш, да разпускаш и да създаваш нови другари. Но, за жалост, не всеки може да си разреши да се любува на младостта по този метод. В живота има случаи, когато тежестта на отговорността и сериозните решения са сложени върху доста млади плещи.

В Челябинска област живее момиче на име Кристина Евтушенко, която трябвало да преживее всичко това.

Съдбата се разпоредила по този начин, че за две години тя изгубила родителите си. В семейство с осем деца, в което момичето била най-голяма, а най-малкото момченце било едвам на четири години.

Още на погребението на майката обществените служби се поинтересували от това семейство, решено било  всички деца да се разпределят в домове за сираци. Сърцето на Кристина кървяло, по какъв начин всички можели да бъдат разграничени, какво ще се случи с тях и къде ще ги търси?

След като помислила известно време, момичето декларирала, че сама ще се грижи за своите братя и сестри; ще направи по този начин, че всички да израснат дружно. За благополучие, локалната власт се застъпила за Кристина и службата по наставничество дала на фамилията тъкмо половина година, с цел да потвърдят, че могат да живеят пълноценно под грижите на най-голямата си сестра.

Кристина трябвало да се откаже от университета и да стартира да работи вкъщи, в селото. Трябвало да се грижи за семейството, да дои крави, да взима децата от  градината и учебното заведение. Докато децата не били у дома, тя се приготвяла храна, чистела, миела и така нататък

Шест месеца по-късно те още веднъж били посетени от обществените служби. Социалните се уверили, че фамилията живее добре, всички са чисти, облечени, нахранени и у дома царува ред.

Кристина успявала да провежда децата и всеки имал своите отговорности: някои от момчетата трябвало да хранят добитъка, девойките помагали в кухнята, простирали прането, помитали.

Вкъщи имало и някои неудобства – източникът на вода се намирал на няколко километра. Разбирайки това, локалните управляващи инсталирали тръбопровод до дома им и това станало същински празник.

Следващият най-възрастен в фамилията на име Артьом Евтушенко, отишъл да учи в колеж в Челябинск. Така Кристина решила, до момента в който гледа по-малките, че може да получи обучение. Когато Артьом пристигал през уикенда, той се занимавал с „ мъжка работа “: поправял нещо, заковавал, ремонтирал…

Държавата също не изоставила децата. За малолетните деца Кристина получава добавки.

Съседка споделя, че Кристина от време на време отива при нея, с цел да си поплаче, тъй като й е доста тежко, само че след това си изтрива сълзите и отива да работи, тъй като няма право да се отчайва. Просто на нея също й се желае да бъде малко, беззащитно момиче.

Разбира се, на Кристина също й се желае да върви на срещи и нощни заведения, за нея в този момент фамилията е най-важно!